Ако гъсеница си,
Не преследвай пеперуди,
Може би ти е рано за крилата.
Как да полетиш се чудиш,
Докато си плътно на земята.
Ако знаеш точен час и място,
Когато най-накрая ще възкръснеш,
Дали ще бъдеш по-наясно,
Колко обич можеш да разпръснеш?
Ако гъсеница си още,
Недей да мечтаеш за небето,
Високо ти е то за сетивата.
Първо опознай калта в полето,
И полей с надежда семената.
Ако боли те и смисъл загубиш,
И нямаш дори приятелско рамо,
Изчакай. Как да се принудиш?
Та ти си още една гъсеница само.
Щом спреш да искаш простора,
С любов остави следа на земята,
А другите гъсеници, наречени хора,
Приемай с добро и ги гледай в душата.
Можеш да се опиташ да мразиш,
Това е присъщо за нас съществата,
Но да си лош е като робски да лазиш,
По тъжната страна на съдбата.
Ако гъсеница си знай,
Че метаморфозата е необратима,
Ще дойде неизбежно новият край,
Когато и ти крила вероятно ще имаш.
А до тогава можеш само да се молиш,
В цветя да се превърнат семената,
И запомни, че каквото и да сториш,
Винаги ще побеждава добротата.
Мъките са само временна утеха,
За да се свие и поеме дъх сърцето,
Страха свали – не е твоята дреха,
И пак раздавай, макар да ти е взето.
Ако гъсеница си знаеш,
Че миг с друг не се повтаря,
И преди да се вречеш и обещаеш,
Попитай първо себе си и после отговаряй.
Накрая, или ще се научиш да обичаш,
Или ще се отречеш напълно,
На своя избор само ще разчиташ,
Дали да призоваваш слънце или мълнии.
А когато ти се умори душата,
И иска кротко да приседне,
Ще се намеси уж случайно пак съдбата,
И някой със любов ще те погледне.
Така работят вселенските закони,
От страдание към щастие и обратно.
Сега е мигът, недей да го гониш,
Времето ни тук е кратко и златно.
Постой с мен и дай ми усмивка,
Остави всяка ненужна принуда,
Виж, ти отдавна счупи тази стара обвивка,
И от гъсеница е време да си пеперуда!